лъжовен

Речник на българския език

лъжо̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

лъжо̀вна, лъжо̀вно, мн. лъжо̀вни, прил. Разг. Който е лъжлив (във 2 и 3 знач.).
Лъжовен свят. — Суетен, нетраен, измамен.

Грешни изписвания (3)

  • лажовен
  • лажовин
  • лъжовин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лъ-жо-вен
непълен член лъ-жов-ния
пълен член лъ-жов-ни-ят
ж. р. лъ-жов-на
членувано лъ-жов-на-та
ср. р. лъ-жов-но
членувано лъ-жов-но-то
мн. ч. лъ-жов-ни
членувано лъ-жов-ни-те