заблуден

Речник на българския език

1. заблуден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. заб-лу-ден
непълен член заб-лу-де-ния
пълен член заб-лу-де-ни-ят
ж. р. заб-лу-де-на
членувано заб-лу-де-на-та
ср. р. заб-лу-де-но
членувано заб-лу-де-но-то
мн. ч. заб-лу-де-ни
членувано заб-лу-де-ни-те

2. заблуден — мин. страд. прич. м. р.

заблуден е производна форма на заблудя (мин. страд. прич. м. р.).