безпътен

Речник на българския език

безпъ̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безпъ̀тна, безпъ̀тно, мн. безпъ̀тни, прил. Неморален, разпуснат. Безпътна жена. Водя безпътен живот.

Грешни изписвания (3)

  • безпътин
  • бизпътен
  • бизпътин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-пъ-тен
непълен член без-път-ния
пълен член без-път-ни-ят
ж. р. без-път-на
членувано без-път-на-та
ср. р. без-път-но
членувано без-път-но-то
мн. ч. без-път-ни
членувано без-път-ни-те