безпътно

Речник на българския език

1. безпъ̀тно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • безпътну
  • бизпътно
  • бизпътну

2. безпътно — ср. р.

безпътно е производна форма на безпътен (ср. р.).

Връзки