разпътен

Речник на българския език

разпъ̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

разпътна, разпътно, мн. разпътни, прил. Остар. Безпътен, развратен.същ. разпътство, ср.

Грешни изписвания (3)

  • разпътин
  • ръзпътен
  • ръзпътин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-пъ-тен
непълен член раз-път-ния
пълен член раз-път-ни-ят
ж. р. раз-път-на
членувано раз-път-на-та
ср. р. раз-път-но
членувано раз-път-но-то
мн. ч. раз-път-ни
членувано раз-път-ни-те