разпътство

Речник на българския език

разпътство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-път-с-тво
членувано раз-път-с-тво-то
мн.ч. раз-път-с-тва
членувано раз-път-с-тва-та