леконравен

Речник на българския език

леконра̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

леконра̀вна, леконра̀вно, мн. леконра̀вни, прил. Който се отличава с лек нрав; развратен. Има отношения с леконравни жени.

Грешни изписвания (7)

  • леконравин
  • лекунравен
  • лекунравин
  • ликонравен
  • ликонравин
  • ликунравен
  • ликунравин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ле-кон-ра-вен
непълен член ле-кон-рав-ния
пълен член ле-кон-рав-ни-ят
ж. р. ле-кон-рав-на
членувано ле-кон-рав-на-та
ср. р. ле-кон-рав-но
членувано ле-кон-рав-но-то
мн. ч. ле-кон-рав-ни
членувано ле-кон-рав-ни-те