хара̀ктерен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
и характѐрен, хара̀ктерна и характѐрна, хара̀ктерно и характѐрно, мн. хара̀ктерни и характѐрни, прил.
1. Който е присъщ, който характеризира. Характерна за него усмивка. Характерно за епохата облекло. Характерно държание.
2. Който има специфични черти, рязко отличаващи го особености. Характерен глас.
нареч. хара̀ктерно и характѐрно.
същ. хара̀ктерност и характѐрност, характерността̀, ж.
1. Който е присъщ, който характеризира. Характерна за него усмивка. Характерно за епохата облекло. Характерно държание.
2. Който има специфични черти, рязко отличаващи го особености. Характерен глас.
нареч. хара̀ктерно и характѐрно.
същ. хара̀ктерност и характѐрност, характерността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- характерин
- характирен
- характирин
- хърактерен
- хърактерин
- хърактирен
- хърактирин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ха-рак-те-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ха-рак-тер-ния | ||
| пълен член | ха-рак-тер-ни-ят | ||
| ж. р. | ха-рак-тер-на | ||
| членувано | ха-рак-тер-на-та | ||
| ср. р. | ха-рак-тер-но | ||
| членувано | ха-рак-тер-но-то | ||
| мн. ч. | ха-рак-тер-ни | ||
| членувано | ха-рак-тер-ни-те | ||