присъщ

Речник на българския език

присъ̀щ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

присъща, присъщо, мн. присъщи, прил. Който е свойствен на някого, характерен за него. С присъщата си скромност замълча.

Грешни изписвания (2)

  • присъшт
  • пресъщ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-същ
непълен член при-съ-щия
пълен член при-съ-щи-ят
ж. р. при-съ-ща
членувано при-съ-ща-та
ср. р. при-съ-що
членувано при-съ-що-то
мн. ч. при-съ-щи
членувано при-съ-щи-те