инстинктивен

Речник на българския език

инстинктѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • енстенктивен
  • енстенктивин
  • енстинктивен
  • енстинктивин
  • инстенктивен
  • инстенктивин
  • инстинктивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-с-тин-к-ти-вен
непълен член ин-с-тин-к-тив-ния
пълен член ин-с-тин-к-тив-ни-ят
ж. р. ин-с-тин-к-тив-на
членувано ин-с-тин-к-тив-на-та
ср. р. ин-с-тин-к-тив-но
членувано ин-с-тин-к-тив-но-то
мн. ч. ин-с-тин-к-тив-ни
членувано ин-с-тин-к-тив-ни-те