нагон

Речник на българския език

наго̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вроден инстинкт, свързан с размножаването и опазването на животинските видове.

Грешни изписвания (1)

  • нъгон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-гон
непълен член на-го-на
пълен член на-го-нът
мн.ч. на-го-ни
членувано на-го-ни-те
бройна форма на-го-на
звателна форма