безпрекосло̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безпрекосло̀вна, безпрекосло̀вно, мн. безпрекосло̀вни, прил. Който не допуска възражение. Безпрекословно подчинение.
нареч. безпрекосло̀вно. Подчинявам се безпрекословно.
същ. безпрекосло̀вност, безпрекословността̀, ж.
нареч. безпрекосло̀вно. Подчинявам се безпрекословно.
същ. безпрекосло̀вност, безпрекословността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- безпрекословин
- безпрекусловен
- безпрекусловин
- безприкословен
- безприкословин
- безприкусловен
- безприкусловин
- бизпрекословен
- бизпрекословин
- бизпрекусловен
- бизпрекусловин
- бизприкословен
- бизприкословин
- бизприкусловен
- бизприкусловин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | без-п-ре-кос-ло-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без-п-ре-кос-лов-ния | ||
| пълен член | без-п-ре-кос-лов-ни-ят | ||
| ж. р. | без-п-ре-кос-лов-на | ||
| членувано | без-п-ре-кос-лов-на-та | ||
| ср. р. | без-п-ре-кос-лов-но | ||
| членувано | без-п-ре-кос-лов-но-то | ||
| мн. ч. | без-п-ре-кос-лов-ни | ||
| членувано | без-п-ре-кос-лов-ни-те | ||