безпротиворечив

Речник на българския език

безпротиворечив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • безпротиворечиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-п-ро-ти-во-ре-чив
непълен член без-п-ро-ти-во-ре-чи-вия
пълен член без-п-ро-ти-во-ре-чи-ви-ят
ж. р. без-п-ро-ти-во-ре-чи-ва
членувано без-п-ро-ти-во-ре-чи-ва-та
ср. р. без-п-ро-ти-во-ре-чи-во
членувано без-п-ро-ти-во-ре-чи-во-то
мн. ч. без-п-ро-ти-во-ре-чи-ви
членувано без-п-ро-ти-во-ре-чи-ви-те