ултимативен

Речник на българския език

ултиматѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ултиматѝвна, ултиматѝвно, мн. ултиматѝвни, прил. Който е присъщ на ултиматум. Ултимативно искане. Ултимативен тон.

Грешни изписвания (15)

  • олтемативен
  • олтемативин
  • олтемътивен
  • олтемътивин
  • олтимативен
  • олтимативин
  • олтимътивен
  • олтимътивин
  • ултемативен
  • ултемативин
  • ултемътивен
  • ултемътивин
  • ултимативин
  • ултимътивен
  • ултимътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ул-ти-ма-ти-вен
непълен член ул-ти-ма-тив-ния
пълен член ул-ти-ма-тив-ни-ят
ж. р. ул-ти-ма-тив-на
членувано ул-ти-ма-тив-на-та
ср. р. ул-ти-ма-тив-но
членувано ул-ти-ма-тив-но-то
мн. ч. ул-ти-ма-тив-ни
членувано ул-ти-ма-тив-ни-те