безпрекословност

Речник на българския език

безпрекосло̀вност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • безпрекословнуст
  • безпрекусловност
  • безпрекусловнуст
  • безприкословност
  • безприкословнуст
  • безприкусловност
  • безприкусловнуст
  • бизпрекословност
  • бизпрекословнуст
  • бизпрекусловност
  • бизпрекусловнуст
  • бизприкословност
  • бизприкословнуст
  • бизприкусловност
  • бизприкусловнуст
  • безпрекословнос
  • безпрекословнус
  • безпрекусловнос
  • безпрекусловнус
  • безприкословнос
  • безприкословнус
  • безприкусловнос
  • безприкусловнус
  • бизпрекословнос
  • бизпрекословнус
  • бизпрекусловнос
  • бизпрекусловнус
  • бизприкословнос
  • бизприкословнус
  • бизприкусловнос
  • бизприкусловнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-п-ре-кос-лов-ност
членувано без-п-ре-кос-лов-ност-та
мн.ч. без-п-ре-кос-лов-нос-ти
членувано без-п-ре-кос-лов-нос-ти-те
звателна форма