необорим

Речник на българския език

необорѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

необорѝма, необорѝмо, мн. необорѝми, прил.
1. Който не може да се обори, да се отхвърли. Необоримо доказателство.
2. Който не може да се превъзмогне, да се преодолее.

Грешни изписвания (7)

  • необурим
  • неуборим
  • неубурим
  • ниоборим
  • ниобурим
  • ниуборим
  • ниубурим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-о-бо-рим
непълен член не-о-бо-ри-мия
пълен член не-о-бо-ри-ми-ят
ж. р. не-о-бо-ри-ма
членувано не-о-бо-ри-ма-та
ср. р. не-о-бо-ри-мо
членувано не-о-бо-ри-мо-то
мн. ч. не-о-бо-ри-ми
членувано не-о-бо-ри-ми-те