1.
обоснова̀н
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
обоснова̀на, обоснова̀но, мн. обоснова̀ни, прил. Който е подкрепен с факти и доказателства. Обосновано предложение.
същ. обоснова̀ност, обосноваността̀, ж.
същ. обоснова̀ност, обосноваността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- обоснуван
- обуснован
- обуснуван
- убоснован
- убоснуван
- убуснован
- убуснуван
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | обос-но-ван | |
|---|---|---|---|
| непълен член | обос-но-ва-ния | ||
| пълен член | обос-но-ва-ни-ят | ||
| ж. р. | обос-но-ва-на | ||
| членувано | обос-но-ва-на-та | ||
| ср. р. | обос-но-ва-но | ||
| членувано | обос-но-ва-но-то | ||
| мн. ч. | обос-но-ва-ни | ||
| членувано | обос-но-ва-ни-те | ||
2. обоснован — мин. страд. прич. м. р.
обоснован е производна форма на обоснова (мин. страд. прич. м. р.).