утвърдителен

Речник на българския език

утвърдѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

утвърдѝтелна, утвърдѝтелно, мн. утвърдѝтелни, прил. Който съдържа утвърждение, съгласие, одобрение. Утвърдителен отговор. Правя утвърдителен жест.

Грешни изписвания (15)

  • отвардителен
  • отвардителин
  • отвардитилен
  • отвардитилин
  • отвърдителен
  • отвърдителин
  • отвърдитилен
  • отвърдитилин
  • утвардителен
  • утвардителин
  • утвардитилен
  • утвардитилин
  • утвърдителин
  • утвърдитилен
  • утвърдитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ут-вър-ди-те-лен
непълен член ут-вър-ди-тел-ния
пълен член ут-вър-ди-тел-ни-ят
ж. р. ут-вър-ди-тел-на
членувано ут-вър-ди-тел-на-та
ср. р. ут-вър-ди-тел-но
членувано ут-вър-ди-тел-но-то
мн. ч. ут-вър-ди-тел-ни
членувано ут-вър-ди-тел-ни-те