красноречѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
красноречѝва, красноречѝво, мн. красноречѝви, прил.
1. Който притежава красноречие. Красноречив оратор.
2. Прен. Който е ясен, ясно свидетелстващ за нещо. Красноречив поглед. Красноречив жест. Красноречив случай. Красноречив пример.
1. Който притежава красноречие. Красноречив оратор.
2. Прен. Който е ясен, ясно свидетелстващ за нещо. Красноречив поглед. Красноречив жест. Красноречив случай. Красноречив пример.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- красноричив
- краснуречив
- краснуричив
- кръсноречив
- кръсноричив
- кръснуречив
- кръснуричив
- красноречиф
- красноричиф
- краснуречиф
- краснуричиф
- кръсноречиф
- кръсноричиф
- кръснуречиф
- кръснуричиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | крас-но-ре-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | крас-но-ре-чи-вия | ||
| пълен член | крас-но-ре-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | крас-но-ре-чи-ва | ||
| членувано | крас-но-ре-чи-ва-та | ||
| ср. р. | крас-но-ре-чи-во | ||
| членувано | крас-но-ре-чи-во-то | ||
| мн. ч. | крас-но-ре-чи-ви | ||
| членувано | крас-но-ре-чи-ви-те | ||