говорлив

Речник на българския език

говорлив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • говорлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. го-вор-лив
непълен член го-вор-ли-вия
пълен член го-вор-ли-ви-ят
ж. р. го-вор-ли-ва
членувано го-вор-ли-ва-та
ср. р. го-вор-ли-во
членувано го-вор-ли-во-то
мн. ч. го-вор-ли-ви
членувано го-вор-ли-ви-те