бъбрив

Речник на българския език

бъбрѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

бъбрѝва, бъбрѝво, мн. бъбрѝви, прил. Който обича много да говори; словоохотлив, приказлив. Бъбрив човек.

Грешни изписвания (3)

  • бабрив
  • бабриф
  • бъбриф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бъб-рив
непълен член бъб-ри-вия
пълен член бъб-ри-ви-ят
ж. р. бъб-ри-ва
членувано бъб-ри-ва-та
ср. р. бъб-ри-во
членувано бъб-ри-во-то
мн. ч. бъб-ри-ви
членувано бъб-ри-ви-те