речовѝт
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
речовита, речовито, мн. речовити, прил. Разг. Приказлив, сладкодумен, бъбрив.същ. речовитост, речовитостта, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- речувит
- ричовит
- ричувит
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ре-чо-вит | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ре-чо-ви-тия | ||
| пълен член | ре-чо-ви-ти-ят | ||
| ж. р. | ре-чо-ви-та | ||
| членувано | ре-чо-ви-та-та | ||
| ср. р. | ре-чо-ви-то | ||
| членувано | ре-чо-ви-то-то | ||
| мн. ч. | ре-чо-ви-ти | ||
| членувано | ре-чо-ви-ти-те | ||