меден

Речник на българския език

1. мѐден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мѐдена, мѐдено, мн. мѐдени, прил.
1. Който съдържа пчелен мед. Меден сладкиш.
2. Прен. Сладкогласен. Меден глас. Меден кавал.
Меден месец. — Първият месец от съпружеството.
Сладка и медена. — Евфемистично название на болестта чума.



мѐдна, мѐдно, мн. мѐдни, прил. Който е произведен от мед 2 или съдържа мед 2 . Медна тава.

Грешни изписвания (1)

  • медин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ме-ден
непълен член ме-де-ния
пълен член ме-де-ни-ят
ж. р. ме-де-на
членувано ме-де-на-та
ср. р. ме-де-но
членувано ме-де-но-то
мн. ч. ме-де-ни
членувано ме-де-ни-те

2. мѐден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мѐдена, мѐдено, мн. мѐдени, прил.
1. Който съдържа пчелен мед. Меден сладкиш.
2. Прен. Сладкогласен. Меден глас. Меден кавал.
Меден месец. — Първият месец от съпружеството.
Сладка и медена. — Евфемистично название на болестта чума.



мѐдна, мѐдно, мн. мѐдни, прил. Който е произведен от мед 2 или съдържа мед 2 . Медна тава.

Грешни изписвания (1)

  • медин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ме-ден
непълен член мед-ния
пълен член мед-ни-ят
ж. р. мед-на
членувано мед-на-та
ср. р. мед-но
членувано мед-но-то
мн. ч. мед-ни
членувано мед-ни-те

3. Мѐден географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Медин