убедителност

Речник на българския език

убедѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • обедителност
  • обедителнуст
  • обедитилност
  • обедитилнуст
  • обидителност
  • обидителнуст
  • обидитилност
  • обидитилнуст
  • убедителнуст
  • убедитилност
  • убедитилнуст
  • убидителност
  • убидителнуст
  • убидитилност
  • убидитилнуст
  • обедителнос
  • обедителнус
  • обедитилнос
  • обедитилнус
  • обидителнос
  • обидителнус
  • обидитилнос
  • обидитилнус
  • убедителнос
  • убедителнус
  • убедитилнос
  • убедитилнус
  • убидителнос
  • убидителнус
  • убидитилнос
  • убидитилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. убе-ди-тел-ност
членувано убе-ди-тел-ност-та
мн.ч. убе-ди-тел-нос-ти
членувано убе-ди-тел-нос-ти-те
звателна форма