логика

1. ло̀гика — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Наука за законите и формите на мисленето.
2. Ход и последователност на разсъжденията; свързаност, обусловеност. Има логика. В разсъжденията ти няма никаква логика. Логика на живота. В това има логика. Логиката на събитията. Търся логика. Не намирам логика в твоите действия.
3. Учебна дисциплина, както и учебник за нея.

Синоними

Грешни изписвания (3)

логека
логекъ
логикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		ло-ги-ка
ед.ч.	членувано	ло-ги-ка-та
мн.ч.		ло-ги-ки
мн.ч.	членувано	ло-ги-ки-те
звателна форма		—

2. логика — ед. ч. непълен член

логика е производна форма на логик (ед. ч. непълен член).

3. логика — бройна форма

логика е производна форма на логик (бройна форма).