логик

Речник на българския език

логѝк — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • лугик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-гик
непълен член ло-ги-ка
пълен член ло-ги-кът
мн.ч. ло-ги-ци
членувано ло-ги-ци-те
бройна форма ло-ги-ка
звателна форма —

Връзки