причинност

Речник на българския език

причѝнност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

причинността, само ед. , ж. Връзка между явленията, като едно от тях е причина за друго.

Грешни изписвания (9)

  • причиност
  • пречиннос
  • пречиннус
  • пречинос
  • пречинус
  • причиннос
  • причиннус
  • причинос
  • причинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-чин-ност
членувано при-чин-ност-та
мн.ч. при-чин-нос-ти
членувано при-чин-нос-ти-те
звателна форма