обусловеност

Речник на българския език

обусловѐност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • обословеност
  • обословенуст
  • обослувеност
  • обослувенуст
  • обусловенуст
  • обуслувеност
  • обуслувенуст
  • убословеност
  • убословенуст
  • убослувеност
  • убослувенуст
  • убусловеност
  • убусловенуст
  • убуслувеност
  • убуслувенуст
  • обословенос
  • обословенус
  • обослувенос
  • обослувенус
  • обусловенос
  • обусловенус
  • обуслувенос
  • обуслувенус
  • убословенос
  • убословенус
  • убослувенос
  • убослувенус
  • убусловенос
  • убусловенус
  • убуслувенос
  • убуслувенус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обус-ло-ве-ност
членувано обус-ло-ве-ност-та
мн.ч. обус-ло-ве-нос-ти
членувано обус-ло-ве-нос-ти-те
звателна форма