съотносителност

Речник на българския език

съотносѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • саотносителнос
  • саотносителнус
  • саотноситилнос
  • саотноситилнус
  • саотнусителнос
  • саотнусителнус
  • саотнуситилнос
  • саотнуситилнус
  • саутносителнос
  • саутносителнус
  • саутноситилнос
  • саутноситилнус
  • саутнусителнос
  • саутнусителнус
  • саутнуситилнос
  • саутнуситилнус
  • съотносителнос
  • съотносителнус
  • съотноситилнос
  • съотноситилнус
  • съотнусителнос
  • съотнусителнус
  • съотнуситилнос
  • съотнуситилнус
  • съутносителнос
  • съутносителнус
  • съутноситилнос
  • съутноситилнус
  • съутнусителнос
  • съутнусителнус
  • съутнуситилнос
  • съутнуситилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-от-но-си-тел-ност
членувано съ-от-но-си-тел-ност-та
мн.ч. съ-от-но-си-тел-нос-ти
членувано съ-от-но-си-тел-нос-ти-те
звателна форма