съотносѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
съотносѝтелна, съотносѝтелно, мн. съотносѝтелни, прил.
1. Който се намира в съотношение с нещо. Съотносителни величини.
2. Който изразява съотношение. Съотносителни съюзи.
същ. съотносѝтелност, съотносителността̀, ж.
1. Който се намира в съотношение с нещо. Съотносителни величини.
2. Който изразява съотношение. Съотносителни съюзи.
същ. съотносѝтелност, съотносителността̀, ж.
Грешни изписвания (31)
- саотносителен
- саотносителин
- саотноситилен
- саотноситилин
- саотнусителен
- саотнусителин
- саотнуситилен
- саотнуситилин
- саутносителен
- саутносителин
- саутноситилен
- саутноситилин
- саутнусителен
- саутнусителин
- саутнуситилен
- саутнуситилин
- съотносителин
- съотноситилен
- съотноситилин
- съотнусителен
- съотнусителин
- съотнуситилен
- съотнуситилин
- съутносителен
- съутносителин
- съутноситилен
- съутноситилин
- съутнусителен
- съутнусителин
- съутнуситилен
- съутнуситилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | съ-от-но-си-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | съ-от-но-си-тел-ния | ||
| пълен член | съ-от-но-си-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | съ-от-но-си-тел-на | ||
| членувано | съ-от-но-си-тел-на-та | ||
| ср. р. | съ-от-но-си-тел-но | ||
| членувано | съ-от-но-си-тел-но-то | ||
| мн. ч. | съ-от-но-си-тел-ни | ||
| членувано | съ-от-но-си-тел-ни-те | ||