силогизъм

Речник на българския език

силогѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

мн. силогизми, (два) силогизъма, м. Спец. В логиката — умозаключение, изведено въз основа на две съждения; заключение, извод.

Грешни изписвания (7)

  • селогизам
  • селогизъм
  • селугизам
  • селугизъм
  • силогизам
  • силугизам
  • силугизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-ло-ги-зъм
непълен член си-ло-гиз-ма
пълен член си-ло-гиз-мът
мн.ч. си-ло-гиз-ми
членувано си-ло-гиз-ми-те
бройна форма си-ло-ги-зъ-ма
звателна форма