властен

Речник на българския език

вла̀стен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вла̀стна, вла̀стно, мн. вла̀стни, прил.
1. Който обича да се разпорежда. Властна жена.
2. Който съдържа или изразява желание да подчинява другите на своята воля. Властни жестове. Властен поглед.
нареч. вла̀стно.

Грешни изписвания (1)

  • властин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. влас-тен
непълен член влас-т-ния
пълен член влас-т-ни-ят
ж. р. влас-т-на
членувано влас-т-на-та
ср. р. влас-т-но
членувано влас-т-но-то
мн. ч. влас-т-ни
членувано влас-т-ни-те