деспотичен

Речник на българския език

деспотѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

деспотѝчна, деспотѝчно, мн. деспотѝчни, прил.
1. Който не се съобразява с желанията и правата на другите; тираничен. Деспотичен владетел.
2. Който съдържа проява на деспотизъм. Деспотично управление.

Грешни изписвания (7)

  • деспотичин
  • деспутичен
  • деспутичин
  • диспотичен
  • диспотичин
  • диспутичен
  • диспутичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дес-по-ти-чен
непълен член дес-по-тич-ния
пълен член дес-по-тич-ни-ят
ж. р. дес-по-тич-на
членувано дес-по-тич-на-та
ср. р. дес-по-тич-но
членувано дес-по-тич-но-то
мн. ч. дес-по-тич-ни
членувано дес-по-тич-ни-те