могъщ

Речник на българския език

могъ̀щ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

могъ̀ща, могъ̀що, мн. могъ̀щи, прил. Който има голяма сила или власт; мощен. Могъщ цар.

Грешни изписвания (3)

  • могъшт
  • мугъшт
  • мугъщ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-гъщ
непълен член мо-гъ-щия
пълен член мо-гъ-щи-ят
ж. р. мо-гъ-ща
членувано мо-гъ-ща-та
ср. р. мо-гъ-що
членувано мо-гъ-що-то
мн. ч. мо-гъ-щи
членувано мо-гъ-щи-те