1.
съгла̀сен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
съгла̀сна, съгла̀сно, мн. съгла̀сни, прил.
1. Който се съгласява. Съгласна съм да ти помогна.
2. При който има съгласие; задружен. Съгласен живот.
съгла̀сна, съгла̀сно, мн. съгла̀сни, прил. За звуковете на речта — който съдържа шум, получен в резултат на учленителната дейност. Сонорни съгласни звукове. Звучни и беззвучни съгласни звукове.
1. Който се съгласява. Съгласна съм да ти помогна.
2. При който има съгласие; задружен. Съгласен живот.
съгла̀сна, съгла̀сно, мн. съгла̀сни, прил. За звуковете на речта — който съдържа шум, получен в резултат на учленителната дейност. Сонорни съгласни звукове. Звучни и беззвучни съгласни звукове.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- сагласен
- сагласин
- съгласин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | съг-ла-сен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | съг-лас-ния | ||
| пълен член | съг-лас-ни-ят | ||
| ж. р. | съг-лас-на | ||
| членувано | съг-лас-на-та | ||
| ср. р. | съг-лас-но | ||
| членувано | съг-лас-но-то | ||
| мн. ч. | съг-лас-ни | ||
| членувано | съг-лас-ни-те | ||
2. съгласен — мин. страд. прич. м. р.
съгласен е производна форма на съглася се (мин. страд. прич. м. р.).