готов

Речник на българския език

гото̀в прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

гото̀ва, гото̀во, мн. гото̀ви, прил.
1. Който е завършен, който е окончателно направен. Готов ли е обядът? Списанието е готово за печат.
2. Който се е приготвил, подготвил. Готов ли си да тръгваме? Готов съм за изпита.
3. Склонен, съгласен; способен. Готов съм на всичко.
Готово облекло. — Дрехи, изработени във фабрика, които са предназначени за продажба; конфекция.

Грешни изписвания (3)

  • гутов
  • готоф
  • гутоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. го-тов
непълен член го-то-вия
пълен член го-то-ви-ят
ж. р. го-то-ва
членувано го-то-ва-та
ср. р. го-то-во
членувано го-то-во-то
мн. ч. го-то-ви
членувано го-то-ви-те