купен

Речник на българския език

1. ку̀пен — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • купин

2. купен — мин. страд. прич. м. р.

купен е производна форма на купя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки