прав
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
пра̀ва, пра̀во, мн. пра̀ви, прил.
1. Който наподобява опънат конец без отклонения и гънки. Права дъска.
2. Който заема вертикална позиция; отвесен, ненаклонен. Права бутилка.
3. Който стои; изправен. Прав оратор. 4. Който има право; казва истината. Прав си.
5. Верен, правдив, правилен.
• Прав ти път. — Пренебр. Махай се, върви където искаш.
• На прав път съм. — Постъпвам правилно, насочил съм се в правилната посока.
• Прав ъгъл. — Спец. Ъгъл от 90°.
1. Който наподобява опънат конец без отклонения и гънки. Права дъска.
2. Който заема вертикална позиция; отвесен, ненаклонен. Права бутилка.
3. Който стои; изправен. Прав оратор. 4. Който има право; казва истината. Прав си.
5. Верен, правдив, правилен.
• Прав ти път. — Пренебр. Махай се, върви където искаш.
• На прав път съм. — Постъпвам правилно, насочил съм се в правилната посока.
• Прав ъгъл. — Спец. Ъгъл от 90°.
Синоними
- изправен, възправен, отвесен, стоящ на крака, застоял, вирнат, навирен, стърчащ
- верен, правдив, истински, точен, правилен
- справедлив, законен, безпристрастен
- невинен, невиновен
- директен, пряк
- в права посока, непрекъсващ
- вертикален
- в изправност
- неотклонен, твърд, непоклатим
- честен, почтен
- стоящ, правостоящ, изправен на крака
Грешни изписвания (1)
- праф