изправност

Речник на българския език

изпра̀вност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (11)

  • езправност
  • езправнуст
  • есправност
  • есправнуст
  • изправнуст
  • исправност
  • исправнуст
  • изправнос
  • изправнус
  • исправнос
  • исправнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-п-рав-ност
членувано из-п-рав-ност-та
мн.ч. из-п-рав-нос-ти
членувано из-п-рав-нос-ти-те
звателна форма