добросъ̀вестен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
добросъ̀вестна, добросъ̀вестно, мн. добросъ̀вестни, прил.
1. Който проявява съвестта си при изпълнение на някаква работа или на задължения; съвестен. Добросъвестен гражданин.
2. Който е израз на съвестно отношение към нещо. Добросъвестно свършена работа.
същ. добросъ̀вестност, добросъвестността̀, ж.
1. Който проявява съвестта си при изпълнение на някаква работа или на задължения; съвестен. Добросъвестен гражданин.
2. Който е израз на съвестно отношение към нещо. Добросъвестно свършена работа.
същ. добросъ̀вестност, добросъвестността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- добросъвестин
- добросъвистен
- добросъвистин
- добрусъвестен
- добрусъвестин
- добрусъвистен
- добрусъвистин
- дубросъвестен
- дубросъвестин
- дубросъвистен
- дубросъвистин
- дубрусъвестен
- дубрусъвестин
- дубрусъвистен
- дубрусъвистин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | доб-ро-съ-вес-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | доб-ро-съ-вес-т-ния | ||
| пълен член | доб-ро-съ-вес-т-ни-ят | ||
| ж. р. | доб-ро-съ-вес-т-на | ||
| членувано | доб-ро-съ-вес-т-на-та | ||
| ср. р. | доб-ро-съ-вес-т-но | ||
| членувано | доб-ро-съ-вес-т-но-то | ||
| мн. ч. | доб-ро-съ-вес-т-ни | ||
| членувано | доб-ро-съ-вес-т-ни-те | ||