добросъвестно

Речник на българския език

1. добросъ̀вестно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • добросъвесно
  • добросъвесну
  • добросъвестну
  • добросъвисно
  • добросъвисну
  • добросъвистно
  • добросъвистну
  • добрусъвесно
  • добрусъвесну
  • добрусъвестно
  • добрусъвестну
  • добрусъвисно
  • добрусъвисну
  • добрусъвистно
  • добрусъвистну
  • дубросъвесно
  • дубросъвесну
  • дубросъвестно
  • дубросъвестну
  • дубросъвисно
  • дубросъвисну
  • дубросъвистно
  • дубросъвистну
  • дубрусъвесно
  • дубрусъвесну
  • дубрусъвестно
  • дубрусъвестну
  • дубрусъвисно
  • дубрусъвисну
  • дубрусъвистно
  • дубрусъвистну

2. добросъвестно — ср. р.

добросъвестно е производна форма на добросъвестен (ср. р.).