закономерен

Речник на българския език

закономѐрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

закономѐрна, закономѐрно, мн. закономѐрни, прил. Който е подчинен на закони (в 3 знач.).
същ. закономѐрност, закономерността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • закономерин
  • законумерен
  • законумерин
  • закуномерен
  • закуномерин
  • закунумерен
  • закунумерин
  • зъкономерен
  • зъкономерин
  • зъконумерен
  • зъконумерин
  • зъкуномерен
  • зъкуномерин
  • зъкунумерен
  • зъкунумерин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ко-но-ме-рен
непълен член за-ко-но-мер-ния
пълен член за-ко-но-мер-ни-ят
ж. р. за-ко-но-мер-на
членувано за-ко-но-мер-на-та
ср. р. за-ко-но-мер-но
членувано за-ко-но-мер-но-то
мн. ч. за-ко-но-мер-ни
членувано за-ко-но-мер-ни-те