непонятен

Речник на българския език

непоня̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

непоня̀тна, непоня̀тно, мн. непоня̀тни, прил. Неразбираем, неясен, странен. По непонятни причини.
същ. непоня̀тност, непонятността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • непонятин
  • непунятен
  • непунятин
  • нипонятен
  • нипонятин
  • нипунятен
  • нипунятин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-по-ня-тен
непълен член не-по-нят-ния
пълен член не-по-нят-ни-ят
ж. р. не-по-нят-на
членувано не-по-нят-на-та
ср. р. не-по-нят-но
членувано не-по-нят-но-то
мн. ч. не-по-нят-ни
членувано не-по-нят-ни-те