мъждив

Речник на българския език

мъждѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мъждѝва, мъждѝво, мн. мъждѝви, прил. Мъжделив. Мъждив пламък.

Грешни изписвания (3)

  • маждив
  • маждиф
  • мъждиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мъж-див
непълен член мъж-ди-вия
пълен член мъж-ди-ви-ят
ж. р. мъж-ди-ва
членувано мъж-ди-ва-та
ср. р. мъж-ди-во
членувано мъж-ди-во-то
мн. ч. мъж-ди-ви
членувано мъж-ди-ви-те