тъмно

Речник на българския език

1. тъ̀мно наречие (тип 188) редактиране

Значение

ср., само ед. Неосветено място или тъмната част от денонощието.
По тъмно. 1. — Много рано сутрин.
2. Много късно вечер.
По тъмно. 1. — Много рано сутрин.
2. Много късно вечер.
От тъмно до тъмно. — По цял ден, от сутрин до вечер.
До тъмно. — До късно вечер, докато се стъмни.

Грешни изписвания (1)

  • тъмну

2. тъмно — ср. р.

тъмно е производна форма на тъмен (ср. р.).