тъмнина

Речник на българския език

тъмнина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тъмнинѝ, ж.
1. Липса на светлина; мрак. Тъмнината покри селото.
2. Неосветено място. Бродя в тъмнината.
3. Прен. Невежество, безпросветност.

Грешни изписвания (7)

  • тамнена
  • тамненъ
  • тамнина
  • тамнинъ
  • тъмнена
  • тъмненъ
  • тъмнинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъм-ни-на
членувано тъм-ни-на-та
мн.ч. тъм-ни-ни
членувано тъм-ни-ни-те
звателна форма