тъмните

Речник на българския език

1. тъмните — мн. ч. членувано

тъмните е производна форма на тъмен (мн. ч. членувано).

2. тъмните — сег. вр., 2 л., мн. ч.

тъмните е производна форма на тъмня (сег. вр., 2 л., мн. ч.).