мургав

Речник на българския език

му̀ргав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

му̀ргава, му̀ргаво, мн. му̀ргави, прил. Който има тъмна, матова кожа; смугъл. Мургав човек.
същ. мургавина̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • мургъв
  • мургаф
  • мургъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мур-гав
непълен член мур-га-вия
пълен член мур-га-ви-ят
ж. р. мур-га-ва
членувано мур-га-ва-та
ср. р. мур-га-во
членувано мур-га-во-то
мн. ч. мур-га-ви
членувано мур-га-ви-те