со̀бствен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
собствена, собствено, мн. собствени, прил.
1. Който принадлежи на някого; частен, свой. Собствена къща. Собствена земя.
2. Свой, личен. Собствено тяло. Собствено мнение. Собствен шофьор.
3. Истински, буквален. В собствения смисъл на думите. Собствена цел.
• Собствено име. — Име, дадено на човек, животно, град, географски обект.
1. Който принадлежи на някого; частен, свой. Собствена къща. Собствена земя.
2. Свой, личен. Собствено тяло. Собствено мнение. Собствен шофьор.
3. Истински, буквален. В собствения смисъл на думите. Собствена цел.
• Собствено име. — Име, дадено на човек, животно, град, географски обект.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- собствин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | соб-с-твен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | соб-с-тве-ния | ||
| пълен член | соб-с-тве-ни-ят | ||
| ж. р. | соб-с-тве-на | ||
| членувано | соб-с-тве-на-та | ||
| ср. р. | соб-с-тве-но | ||
| членувано | соб-с-тве-но-то | ||
| мн. ч. | соб-с-тве-ни | ||
| членувано | соб-с-тве-ни-те | ||