прочутия

Речник на българския език

1. прочутия — м. р. непълен член

прочутия е производна форма на прочут (м. р. непълен член).

2. прочутия — мин. страд. прич. м. р. непълен член

прочутия е производна форма на прочуя (мин. страд. прич. м. р. непълен член).